О, Спасителю, ти който идваш от ръжта!!!!... Kъде се загуби?? Aз така те чаках, но прецъфтях и вече не се класирам за спасителните акции... Не е добре за бедната ми душа, но пък какво толкова?!! Все ще се намерят и други за спасяване. Всички се нуждаят от спасители, по няколко ако може!!
Ела..трябва да си научиш репликите за новото представление.. идваш и казваш: "Тръгвай!!" и аз тръгвам..тя тръгва..те тръгват...защото ти, Спасителю, си именно онзи светъл лъч надежда, който всички ние чакаме, за да цъфнем и да вържем!!
Какво ще правим с нашето епично спасяване, след като работите по график, а вече е минал половината срок... никой не знае...но ние ще си траем, за да стане по-литературно нашето спасяване....
Най-важната поука от драмата, която се разиграва е да се яздят бели клони (ако е удобно), да се катерят кули на замъци, да се плетат плитки, които да се пускат от прозорците на детската и да се въздиша тежко!!
Но в крайна сметка, о Спасителю, ние всички знаем, че имате и по-важни задължения!! Да чертаете..бдещето (най-вероятно), при това на цял един народ...да планирате и прогнозирате...най-вече да бъдете Велик!!
Ако все пак, ви остане време, има тука няколко селски моми за спасяване, но нека не се надяваме и да не губим времето Ви, тъй като то е безцено и няма време за чужди съображения..чак толкова!!
С обич и липса, но нуждаеща се от спасение...
Прецъфтялата
No comments:
Post a Comment